На 18 октомври, местно време, кубинското министерство на енергетиката и мините обяви в своите социални медии, че неговата централна топлоелектрическа централа в провинция Матанзас е повредила в 11 часа сутринта този ден, което е довело до прекъсване на националната енергийна система и е настъпило прекъсване на електрозахранването в цялата страна.
Въпреки че електрозахранването в някои части на столицата Хавана беше възстановено след пълните усилия на Кубинския електрически съюз, по-голямата част от Хавана и много градове в Куба все още са в тъмнина. На 20 октомври ураганът Оскар достигна сушата близо до източния крайбрежен град Баракоа, предизвиквайки проливни дъждове и наводнения, които оказаха още едно въздействие върху и без това крехкото електрозахранване.
„Признавам, че Куба изпитва енергийна криза“, каза президентът Мигел Диас-Канел на кризисна среща, излъчена по държавната телевизия в петък вечерта, в това, което се смята за най-дългото прекъсване на електрозахранването от три десетилетия.
Като страна с по-нисък среден доход в Латинска Америка и Карибите, икономическият растеж на Куба е изключително нестабилен. Според доклад на Икономическата комисия за Латинска Америка и Карибите (CEPAL) темпът на икономически растеж на Куба се очаква да бъде 1,5% през 2024 г., което е на ниско ниво в Латинска Америка.
Недостигът на енергия е един от важните фактори, ограничаващи икономическото развитие на Куба. Около 70% от капацитета за производство на електроенергия в Куба идва от големи и малки топлоелектрически централи, които изгарят вносен петрол. Тъй като Куба произвежда само 50% от собствения си суров петрол, тя трябва да купува останалото от международния пазар. Заради санкциите на САЩ обаче за Куба е трудно да купува суров петрол на международния пазар.
Въпреки че електрическата мрежа на Куба е покрила повече от 98,5% от жилищните райони, често възникват недостиг на електричество и чести прекъсвания на тока в някои райони поради остаряването на оборудването на електрическата мрежа и високата консумация на енергия.
През последните години кубинското правителство също започна да търси разнообразни енергийни източници, включително разработването и използването на възобновяема енергия, и планира да подобри гъвкавостта и стабилността на енергийната система чрез въвеждане на технология за съхранение на енергия. Преди това кубинското министерство на енергетиката и мините обяви, че до 2024 г. Куба планира да увеличи дела на нетрадиционната възобновяема енергия до 20% от общото потребление на енергия. Все още обаче не са обявени конкретните подробности за планирането и изпълнението на политиката за съхранение на енергия.
Понастоящем в Куба приложението на технологията за съхранение на енергия е съсредоточено главно в някои системи за производство на енергия извън мрежата и демонстрационни проекти за възобновяема енергия. Цялостният процес на изследване и развитие и комерсиализация е относително бавен и все още не е формиран широкомащабен пазар.
В тази връзка вътрешни лица от индустрията анализираха, че след това мащабно прекъсване на електрозахранването търсенето на системи за съхранение на слънчева енергия сред обикновените жители на Куба ще бъде допълнително отворено. Въпреки това, поради общото ниско ниво на икономическо развитие, ценовата чувствителност на местните жители към системите за съхранение на енергия трябва да бъде подобна на тази на пазарите в Югоизточна Азия и Западна Африка.
Преди правителството да въведе по-мощни политики за подкрепа, широкомащабните, висококачествени фотоволтаични системи за съхранение трудно ще спечелят популярност в Куба, докато по-евтините и по-прости разпределени фотоволтаични системи за съхранение могат да спечелят важни възможности за развитие.
В същото време има и мнение, че в сравнение с високите печалби на европейските и американските пазари и потенциала за растеж на пазарите в Югоизточна Азия и Африка, обемът на търсенето на кубинския пазар за съхранение на слънчева енергия не е достатъчно „привлекателен“. , и засегнати от икономически санкции и ограничения на ресурсите, някои водещи компании за съхранение на енергия може да вярват, че пазарният им потенциал е ограничен и следователно са склонни да игнорират този пазар.
За средни предприятия с задгранични предимства кубинският пазар може да бъде възможност, на която си струва да се обърне внимание. Тези предприятия могат да използват собствените си технологични и разходни предимства, за да се развиват бързо на кубинския пазар.